„Традицията продължава……”е новата рубрика на новооткритото училище „Никола Вапцаров” в Никозия.Може да изпращате писма, статии и да споделяте мнения на електронната поща на училището по обществено значими теми и въпроси.
Движение за новобългарска просвета
„Златният век в българската история е времето на Българското възраждане” Мерсия Магдермот
Времето на борба за нова просвета, самостоятелна църква и за национално освобождение се нарича Българско възраждане.
Движението за новобългарска просвета е важен етап от общото развитие на българското възраждане и е свързано с останалите възрожденски процеси . Тясна е връзката между движението за новобългарска просвета и църковно – националното движение , защото имат една цел – борбата за духовно самоопределение . И двете движения се възприемат като средство за оцеляване и утвърждаване на българската народност . През 15-17 век просветното дело се осъществява чрез мрежата от килийни училища , разпространени във всички краища на българските земи . Те изиграват важна роля за съхраняване на книжовните и просветни традиции , на религиозното и народностно чувство в българското общество . Преподаватели в килийните училища са предимно свещеници . Липсват специални програми , помагала и учебници , а се използват богослужебни книги . Преподавателят организира занятията по свое усмотрение . Ролята и значението на килийните училища често се подценяват , но в системата на просветата е важно не само образованието , но и възпитанието . Заслугата за запазване на християнските ценности и добрия морал в българското общество до освобождението се дължи и на старите килийни училища .
През първите десетилетия на 19 век килийните училища изчерпват възможностите си и вече не съответстват на измененията в обществения живот на българите. Появява се необходимост от нов тип училища , които да станат проводник на светската просвета . Пред българското общество стои неотложната задача за създаване на нова образователна система – национална по характер , светска по съдържание , с практическа насоченост .
Движението за новобългарска просвета е неразривно свързана с дълбоките социално икономически промени настъпващи през епохата на възраждането. Зараждащата се българска буржоазия се нуждае от познания по математика , естествознание , география , история и различни практически умения . Тъй като килийните училища вече не отговарят на нарасналите изисквания , занаятчиите и търговските се принуждават да дават децата си в чужди училища най-много от които са гръцките .
С развитието на възрожденските процеси и укрепването на националното съзнание чуждото образование се превръща в пречка за българското духовно развитие и заплашва да денационализира зараждащата се българска интелигенция . Тази опасност успява да съзре още Паисий Хилендарски .
Идеята за българско светско образование се подема в края на 18 и началото на 19 век от последователите на Паисий – Софроний Врачански , Йоаким Кърчовски , Кирил Пейчинович и др.
Организираното движение за новобългарска просвета започва през втория период на българското възраждане , който съвпада с началото на реформите в османската империя от 20 –те години на 20 век до Кримската война .Пръв изразител на идеята за създаване на модерно българско училище е видният книжовник и просветен деец д-р Петър Берон . Той успява да изгради една нова учебна система и да въведе взаимоучителната метода. Тя позволява на един учител с помощта на по-напредналите ученици да обучава много деца , което компенсира липсата на достатъчен брой подготвени учители .
Решителен поврат в българското просветно движение настъпва през втората четвърт на XIX в. когато укрепналата българска буржоазия започва да се отказва от гръцката просвета и насочва усилията си към изграждане на български училища . Важна роля в по-нататъшното развитие на просветното дело е програмата на Васил Априлов за изграждане на новобългарско образование , която предвижда да се открие централно училище със светско съдържание на обучението , използващо взаимоучителната организация и говоримо българския език . То трябва да подготви учители и да се превърне в разпространител на новобългарската просвета . Заедно с това се предвижда изграждането на мрежа от новобългарски училища във всички райони с българско населени , да се съставят български учебници и да заработи българска печатница. През 1835г. Априлов открива взаимно училище в родния си град Карлово .
През 40-те години на XIX в. завърналите се в страната първи възпитаници на чуждите гимназии , университети откриват нов тип учебни заведения – класните училища . Замяната на взаимоучителната с класната форма на обучение , е съчетана с навлизането на нови учебни дисциплини . Първото класно училище е открито от Найден Геров в Копривщица през 1846г. В началния етап от развитието на българската просвета като главни центрове се оформят градовете , където се откриват съвременни училища с добре подготвени учители – Котел , Свищов , Смирна , Карлово .
Българската национална просвета придобива изключителен размах след Кримската война и последвали я Хатихумаюн (1856г.) , гарантиращ правата на различните етнически и религиозни общности в империята . Това подтиква българите да строят училища и черкви .
След Кримската война започва развитието и на българското средно образование . През 1859г. в Болград е открита първата българска гимназия. До освобождението гимназии се откриват и в Пловдив (1868г.) и в Габрово (1873г.).
Размахът на движението за национална просвета след Кримската война , съдейства за оформянето на различни културно-просветни институции и най-трайния от тях се оказват читалищата .
Периодът след Кримската война до Освобождението на България-завършва процесът на културно възраждане и на духовното обособяване на българската нация . Успешно приключват църковно-националната борба и движението за реформиране на просветата и културата. Извоювана е културно-духовна автономия на българите чрез създаването на Българската екзархия . Това е период на организирано националноосвободително движение. Освобождението на България през 1878г. увенчава с частичен успех усилията на българското общество за национално-държавно обособяване и отново извежда българите на европейската политическа сцена .
