Намирате се ТУК
НАЧАЛО > ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ > Логопедични занятия с деца в Никозия

Логопедични занятия с деца в Никозия

Милена Атанасова е завършила „Специална педагогика“ – бакалавърска степен в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ през 2002 година и „Психология“ – магистърска степен във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ през 2005 година. В България, до 2014 година, е работила в център за деца със специални образователни потребности. До началото на 2016 година, преподава в българско училище „Българче“ в гр. Дубай, където е и училищен ръководител. От учебната 2018/2019 година, Милена е начален педагог в Българско училище „Никола Вапцаров“, Никозия и Дали. С дългогодишен опит в диагностика и терапия на езиково-говорна патология при деца.

Приемен час за консултация и диагностика: Понеделник от 18.00 до 19.00 ч. на адрес: гр. Никозия, ул. “Епаминонда” 7, ет.2 (Сградата на Съюза на българите в Кипър и Българско училище “Никола Вапцаров”).

Представяме на Вашето внимание няколко въпроса, на които Милена даде изчерпателен отговор.

 

Кога да се обърнем към логопед?

Често родителите трудно успяват да се ориентират дали детето им има говорни нарушения, или просто още си говори „по детски”. Дали това, че очевидно не може да казва „р”, или не произнася правилно „с”, „л”, „ж” и т.н., няма да отшуми с времето и то да започне ги да изговаря както трябва от само себе си? Дали това, че заеква, не е само временно, защото сега е уплашено, но като се успокои…? Трябва ли да се вземат мерки в тези и други случаи? Кога е подходящата възраст за това? Това са само част от въпросите, които родителите задават.
Много често при здрави деца, без нарушения на слуха или поражения на централната нервна система, се наблюдава задръжка в развитието на речта им. Кога недостатъците в речта на детето трябва да ни безпокоят?

В ранните етапи от развитието на речта артикулацията на звуковете е несъвършена. Децата изопачават, пропускат или заменят много от звуковете.Това може да се счита за нормално при деца, не по-големи от 3 години. Ако наблюдаваме дефекти в артикулацията, които устойчиво присъстват в речта на по-големи деца, трябва да се вземат мерки за тяхното отстраняване. До 4,5 – 5 годишна възраст протича формирането на звуковия строеж на речта, както и укрепването на артикулационния апарат, затова се счита за нормално, да се срещат изопачавания, замени и други артикулационни нарушения. Повечето деца самостоятелно компенсират до 4 – 5 годишна възраст своите речеви грешки. Ако това не стане, е нужно да се потърси помощта на логопеда и то още преди детето да тръгне на училище, защото ако не се коригира речта му, то ще има по-нататък проблеми и в обучението си.

Ако вашето дете:
1. Не е проговорило до 3 годишна възраст;
2. Говори неясно или неразбираемо за околните;
3. Изразява се аграматично с телеграфни фрази;
4. Повтаря зададения му въпрос, вместо да отговаря на него;
5. Не разбира смисъла на прости изречения и елементарни инструкции;
6. Не проявява никакво любопитство към деца и нови играчки;
7. Има трудности при произношението на някои звукове, срички, думи;
8. Заеква или говори твърде бавно/бързо;
9. Затруднява се в процесите : четене, писане, смятане,

то има нужда от логопед!

В какво се изразява терапията

Идвайки в логопедичния кабинет, родителите би трябвало да са информирани за основните принципи на логопедичната терапия и работата на логопеда в кабинета. При първоначалната си среща с логопеда, родителите предоставят изчерпателна информация за състоянието на детето и неговите комуникативни способности. Следва диагностичен етап, които дава допълнителна и точна информация за нарушението на детето, същинската работа на логопеда.
След това той структурира терапевтична програма, която се базира на факторите и механизмите, довели до съответното комуникативно нарушение, съобразно събраната информация, наблюдението в кабинета и получени от процеса на диагностициране резултати.
Важно е да се знае, че логопедът се съобразява изцяло с индивидуалността на клиента си. Всички деца са индивидуални и уникални и логопедът е взема това под внимание.
Всяко дете носи различен темперамент, има различно нивото на тревожност – на едни е много по-високо, отколкото при други. Интелектуалният капацитет при всеки е различен, както произходът, семейната среда и т. н.
Важно е да се има предвид, че веднъж започната терапевтичната програма трябва да бъде доведена до край. Терапевтичните сесии не бива да бъдат прекъсвани, тъй като резултатите не са затвърдени и бързо се загубват. Ефективност и добри резултати могат да се очакват само при системно отношение към започнатата терапия.
Терапевтичната работа следва определени етапи на действия – започва се от простото и се върви към по-сложното. Терапията се съобразява с това, в което детето се чувства стабилно и уверено. Постепенно задачите се усложняват, докато се постигне благоприятен краен резултат.
Прекалено трудни и сложни терапевтични техники в началото могат да откажат детето от участие в терапията. Логопедът се съобразява и с възрастта на детето, т. е. времетраенето на сесиите са съобразени с това. Възможно е да се наложи участие на екип от специалисти – лекар, логопед, психолог, физиотерапевт, арт терапевт и други. В зависимост от конкретния случай се подхожда абсолютно индивидуално.
Речевите разстройства се проявяват строго индивидуално, специалистът изготвя подходящата терапевтична програма за всеки конкретен случай. Родителите обаче трябва да имат предвид, че за преодоляването на различните форми речеви разстройства е необходима продължителна и системна работа с детето, а от тях се изисква голямо търпение и подкрепа.

Защо понякога работата на терапевта не изглежда сериозно?

Детето ви започва логопедична терапия. Вие, родителите, сте притеснени или се вълнувате, или сте амбицирани да участвате активно, или ви е досадно, че се е появил още един ангажимент, в затрупаната ви програма. Емоцията присъства, каквато и да е тя. И за детето е така, но детските емоции са положителни, защото обикновено логопедичните сесии са забавни и весели.
   В работата на терапевта, родителите често виждат само игрите. Същинската логопедична работа, която трябва да извърши детето, е изключително трудна и прецизна. Затова е скрита в игри, веселби, награди. За да има детето желание и мотивация за работа, трябва тя да изглежда приятна. В повечето случаи очакванията на възрастните са за сериозна работа, но тя съвсем не изглежда такава в очите им . Следва несериозно отношение и невярващи погледи при всяка препоръка. Вкъщи не се отделя време за задачите. Резултатът е забавяне и затрудняване на процеса.

Родителите често питат: „За колко време ще приключим?“

Възрастните задават този въпрос, но конкретен отговор няма. Това зависи от детето – как възприема и усвоява, колко услужлива е паметта му, какво е нарушението му. Родителите могат да бъдат информирани за протичането на терапевтичния процес – за промените, които могат да настъпят, как да реагират в тези случаи.

“Какво да очакваме по време на терапевтичния процес?“

В повечето случаи, когато липсва поведенческо нарушение, децата се чувстват комфортно в кабинета. Има и такива, които изучават по-дълго новата среда и изглеждат свити и притеснени, а обикновено са по-спокойни, уверени и щастливи.         Положителната настройка на детето означава, че процесът е започнал. Следва един дълъг период на „застой“ , който често плаши родителите. Те започват да се съмняват в терапията. След няколко месеца работа детето постига желаните резултати. Не е изведнъж. През този период на продължителен етап, детето усвоява, затвърждава, а за това се изисква време. Когато се придобият достатъчно знания, умения, когато детето почувства увереност в силите и възможностите си, започва да проявява всичко онова, което е натрупало като възможности.

При кои нарушения се извършва терапия в логопедичния кабинет?

Нарушения на артикулацията:
Дизартикулия: проявява се в липса, замяна или неправилно произнасяне на един звук или групи звукове.

Афония-нарушение на гласа (фонацията):
Изразява се в отклонения в силата, височината, тембъра и качествата на гласа.

Ринолалия:
Нарушение на тембъра на гласа и звукопроизношението в резултат на анатомична увреда в говорния апарат, предимно вродена цепнатина на устната и/или небцето с различна степен на тежест.

Дизартрия:
Нарушена координация на говорния процес, обусловена от огнищни увреди на централната или периферна нервна система. Включва нарушения на дишането, фонацията и артикулацията. При деца най-често е симптом от сложната клинична картина на детска церебрална парализа. Получава се в резултат на остри поражения на ЦНС преди, по време или непосредствено след раждането. Има неврологичен характер и симптоматика, която включва паретични, тонусови, координационни или сетивни нарушения. Може да се срещне в комбинация с други заболявания. В зависимост от продължителността и тежестта на заболяването може да даде и отражение в развитието на езиковата система при детето.

Заекване:
Заекването представлява нарушение на речевата плавност, изразяваща се в повторения на звукове, срички, думи, удължаване на звукове, тежки блокажи на говорния поток и неадекватни паузи поради дисфункции на централната нервна система, водещи до спазматично състояние на говорната мускулатура.

Алалия:
Специфично езиково нарушение, което се характеризира с късно начало на речта и атипично за възрастта развитие на езиковата система. Характеризира се с дефицит в развитието на фонологията, морфологията, семантиката, синтаксиса и прагматиката. Съпътства се от дефицити в развитието на сензорната система, дефицити в зрителното, зрително-пространственото, слуховото и тактилно възприятие, внимание и памет, както и от двигателни дефицити, отразяващи се най-вече на развитието на общата и фината моторика. Среща се при деца със съхранен слух, нормален артикулационен апарат и първично съхранен интелект

Афазия:
Придобита в детска възраст в резултат на черепно-мозъчна травма или вирусно заболяване. Наблюдава се разпад на развитата езикова система по всички нейни параметри фонология, морфология, семантика, синтаксис и прагматика. Засегната може да бъде и писмената форма на езиковата система. Съпътстващи са поведенческите отклонения. Съществува и при възрастни в резултат на инсулт, черепно-мозъчна травма, менингит-енцефалит, тумори.

Дислексия:
невъзможност или специфични затруднения при четене. Проблемите могат да бъдат на ниво буква, сричка, дума, изречение, текст. Среща се при деца и възрастни.

Дисграфия:
Невъзможност или специфични затруднения за писане. Проблемите могат да бъдат на ниво буква, сричка, дума, изречение, текст. Среща се при деца и възрастни.

Дискалкулия: Невъзможност или специфични затруднения за смятане и сметни операции. Среща се при деца и възрастни.

Обучителни затруднения:
Несъответствие между постиженията на детето в училище и интелектуалните му способности подходящи за възрастта. Изразяват се предимно в невъзможност за четене, писане, смятане и боравене с учебното съдържание, както и в дефицит на вниманието и проблеми с поведението. Специфичното е, че интелектът на детето е в норма, аналитичните му системи (зрителна, слухова, двигателна) са запазени, липсват емоционални отклонения.

Хиперактивност с дефицит на вниманието:
децата са свръхактивни, лесно се вълнуват, постоянно са неспокойни, концентрацията им е лоша, не могат да задържат вниманието си. Те като, че ли никога не могат да изпълнят една задача, настроението им се променя внезапно, често избухват, може да са агресивни и деструктивни. Трудно понасят критика, лесно се дразнят, импулсивни са. Координацията им е лоша. Хиперактивните деца често са безчувствени към другите.

Деца с интелектуална недостатъчност

Деца с увреден слух:
Слабочуващи с относително добро равнище на устната реч и слабочуващи с недоразвитие на устната реч.

Аутизъм:
Нарушение на развитието, което се отразява върху цялото умствено развитие, а симптомите изглеждат различни през различните години. Някои от симптомите се запазват, а други отпадат с времето. Наблюдават се огромни промени.

 

Има ли особености при деца с билингвизъм

Всяко дете се ражда с уникалната способност да усвоява език като форма на комуникация. Около три месеца след раждането детето се ориентира и се насочва към езика, който чува в най-голям процент от времето, в което будува. След шестия месец проговарянето започва на езика, на който говори майката, или човека, който се грижи за него. За да се усвоят правилата на един език и речниковия запас да достигне до ниво за комуникация е необходимо време, което средно може да се приравни към четири годишната възраст на детето. Затова и повечето специалисти препоръчват изучаването на втори език да започне най-рано на четири годишна възраст. Тази препоръка е валидна в случаите, когато в едно семейство се говори на един език.

В случаите, когато в семейството се говори на два езика не е възможно да се ограничи общуването с единия родител до усвояването на езика на другия. В тези случаи най-добрата политика за усвояване и на двата езика е всеки родител да общува с детето на езика, който му е роден и на който допуска минимум граматични и езикови грешки. Възможно е езиковото развитие на детето леко да се забави спрямо нормите за усвояване на съответния език, но след пет годишната възраст на детето би трябвало изоставането да се навакса. Има и такива семейства, в които родителите общуват на два различни езика, но се намират в трета страна, където официалният език е различен от тях. В тези случаи оптималният вариант е детето първо да усвои езика на средата за да се чувства комфортно и да се избегне стреса от липсата на комуникация със средата/връстниците си. А другите два езика да започне да усвоява на по-късна възраст след като е усвоило набор от речников запас на „външният” език.
Съществуват изследвания, които дефинират двуезичието като основен проблем за възникването на заекване в предучилищна възраст. Друг казус е забавянето на езиковото развитие на децата поради общуването на няколко езика. За радост, човешкият мозък е изключително гъвкав особено в детска възраст. Децата са напълно способни да усвояват няколко езика едновременно, при условие че езиците са равнопоставени спрямо средата, в която се намира детето и обучението става естествено и ненасилствено.
Родителите често се притесняват дали езиковото развитие на децата им е в норма. Ролята на логопеда в случаите на двуезично семейство или едноезично семейство в друга държава е да прецени дали има изоставане в говорното развитие и дали е необходима работа със специалист за преодоляването му. Една консултация би могла да отговори на тези въпроси, а най – добрият вариант е тя да се проведе около четири – петгодишна възраст на детето.

mm
Училище "Н. Вапцаров"
Училище „Никола Вапцаров“ е създадено през 2013 г. от родолюбиви българи от Никозия и със съдействието на Съюза на българите в Кипър, който понастоящем е бенефициент на училището и цели съхраняване на българския език и култура зад граница.

Leave a Reply

Top