Намирате се ТУК
НАЧАЛО > МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО > Деси с награда от националния конкурс за есе “Климатът се променя. А аз?”

Деси с награда от националния конкурс за есе “Климатът се променя. А аз?”

Днес, 5-ти юни – Световен ден на околната среда, сме щастливи да се похвалим с успеха на нашата ученичка Десислава Станкова от 7-ми клас, която участва в националния конкурс за есе “Климатът се променя. А аз?” организиран от Информационния център по растителна биотехнология на Агробиоинститут, София по програма „ХОРИЗОНТ 2020“ на ЕС.

 

Деси написа есе по темата и получи поощрителна награда в групата си 5-ти – 7-ми клас.

Ето и текста на есето:

Климатът се променя! А аз?

В течение на няколко десетилетия на Земята се случиха много катаклизми, а виновникът сме ние – хората. Сами си създаваме свят, в който не можем да бъдем здрави, а бедствията неминуемо ни застигат. Боледуваме от болести, непознати досега, тресем се от страх за близките си и забравяме първоизточника на проблемите. Мислим си, че знаем и можем всичко, че сме вездесъщи, че след като ние сме разумните същества на планетата, имаме правото да потребяваме … всички нейни блага.   

Само през последните сто години изгарянето на твърди горива, въглища, петрол, изсичането на горите, тежката промишленост и куп други производства промениха значително въздуха, който човечеството диша от хилядолетия. Това доведе със себе си нови проблеми – планетата ни започна да се затопля изключително бързо. Не е преувеличено ако кажем, че промяната на климата може да доведе до катастрофа, по-голяма от която и да било досега в човешката история. Може начинът, по който говори Грета Тунберг да не се харесва на много хора, но това, което казва, трябва да бъде чуто от всички. 

Глобално затопляне трябва да ни разтърси и да ни накара да се замислим. Време е да спрем тази катастрофа, защото тя води със себе си много други. Необичайно горещите вълни и периоди на необикновено топло време, екстремни порои и бури, тежки снеговалежи, топенето на ледници са тревожните знаци на планетата, които наблюдаваме всекидневно. А бумерангът винаги се връща обратно. Човечеството ще си плати цената, защото тези промени ще се отразят на природата, на храната ни, а в крайна сметка – на човешкото здраве. И пак сме тук при най-важното – здравето.  

Човечеството не може да се върне назад. Промените в климата поставят много екосистеми в риск. Драстично се променя количеството на морската фауна и флора. Плодородни крайбрежни земи се загубват вследствие на наводнения. Всичко в природата е свързано и веднъж задействано се превръща във верижна реакция.

Последният пример за това е появата на новия вирус COVID-19. Бумът в разпространението му завари хората неподготвени и промени целия ни свят. Приоритет за нас стана оцеляването и запазването на живота на близките ни. Епицентър на заразата в момента е Италия, като броят на починалите се увеличава всяка минута. На фона на това учени са засекли, че въздухът над Италия в момента е най-чист от десетки години насам. Жителите на италианския град Венеция са заснели делфини, лебеди и риби в опразнените канали, по принцип пълни с гондоли и лодки. Не е ли това възвръщане на природата? Дали с този вирус тя не си отмъщава на нас, които толкова години я съсипваме?

Решения на тези проблеми се търсят всеки ден и в цял свят. Положението все още е спасяемо, но промяната трябва да започне от нас. Първо ние да променим навиците и отношението си към потреблението. Всичко, което използваме, оставя своя отпечатък върху планетата. Ако започнем да преизползваме всичко, което можем, да купуваме само необходимото, ще направим  една крачка в правилната посока към по-добро бъдеще. А може би първо трябва да осъзнаем, че самите ние съществуваме в този свят, където всичко е взаимозависимо и взаимосвързано, и да не застрашаваме нашето съществуване, харчейки неправилно земните ресурси. А тя – Земята все така ни дава всичко, от което имаме нужда. Но то не е безкрайно!

Десислава Станкова, 7ми клас

 

mm
Училище "Н. Вапцаров"
Училище „Никола Вапцаров“ е създадено през 2013 г. от родолюбиви българи от Никозия и със съдействието на Съюза на българите в Кипър, който понастоящем е бенефициент на училището и цели съхраняване на българския език и култура зад граница.
Top