Няма път, който да не започва от къщата, казват мъдреците.

В ценностната система на българина семейството винаги е заемало главно място. Затова и празникът Въведение Богородично е на особена почит като ден, на който празнуваме християнското семейство и християнската младеж.

“21-ви ноември” продължи цели три дни в нашето училище.

Още в петък вечерта, в Арт рабтилницата, децата се запознаха със смисъла на предстоящия празник и направиха семейни картички, които подариха на родителите си.

Във всички класове и съботно-неделни занимания учениците проведоха дискусии за празника и ценностите, които трябва да не забравяме и на които се крепи семейството.

Любов, грижа, прегръдки, доверие, мама и тате … това бяха само някои от думичките, с които деца на различна възраст описаха усещането си за това – Какво е семейство?

По-големите ученици писаха есе на тема – Какво означава моето семейство за мен? Получиха се много мили текстове, в които децата показаха колко силно усещат и разбират любовта, грижите и силата, които им дават родителите и семейството всеки ден.

Най-малките се запознаха с едно от най-известните стихотворения на Иван Вазов:

Вазовата молитва

Дядо Господи, прости ме,
моля ти се от душа,
с ум и разум надари ме,
да не мога да греша.

Запази ми Ти сърцето
от зли мисли и неща;
всичко виждаш от небето,
зло на мен недей праща.

Дай на мама, дай на тате,
здраве, сила и живот;
мир, любов на всички братя
и добро на наш народ.

В семейството се научаваме да споделяме радости и скърби, да обичаме, да вярваме, да живеем в единомислие и мир. Бъдете благословени и не забравяйте тези ценности, от които черпим сила, особено в сложни и трудни времена!