Днес отбелязваме 3 март – националния празник на България. На тази дата през 1878 г. е подписан Санстефанския мирен договор, с който се слага край на Руско-турска война и се възстановява българската държавност след близо пет века османска власт.

В училище тази година посветихме празника на Българското опълчение – на онези обикновени българи, които доброволно напускат домовете и семействата си, за да се изправят срещу една империя в името на свободата. Деветокласниците подготвиха видео по темата, което представиха пред своите съученици. В него разказаха за създаването на опълчението, за участието на около 12 000 доброволци и за героизма им в боевете при боевете при Шипка – символ на саможертвата и силата на духа.

Особено вълнуващ момент беше, когато много от учениците се снимаха с портрети на опълченци. Лицата на днешните деца застанаха редом до лицата на онези смели мъже от XIX век – едно мълчаливо, но силно послание, че паметта продължава.

Говорихме и за Самарско знаме – светинята, която опълченците защитават с живота си. За това как свободата не е даденост, а избор и отговорност.

Днес, когато светът отново е разтърсен от войни и напрежение, темата за свободата звучи по-различно. Историята ни напомня, че зад всяка война стоят човешки съдби, болка и жертви. Всички се обединихме около посланието, че най-голямата ценност, към която трябва да се стремим, е мирът.

На 3 март свеждаме глава пред подвига на героите. Но и си пожелаваме нещо много просто и много трудно – да живеем в свят, в който децата учат за войните само от учебниците по история, а не от новините.

Честит трети март! Честит празник! Да живее България!