Събитието се състоя пред бюст-паметника на поета, който се намира в Българско училище „Никола Вапцаров“ в Никозия. Цветя пред паметника положиха посланикът на България в Кипър, г-н Христо Георгиев, консулът – г-н Караиванов и културното аташе – г-жа Мина Христова, както и ученици от училището. Отбелязването на датата започна под звуците на артистичен рецитал на стихотворението „Пролет“ на Вапцаров, след което училищният ръководител г-жа Иванка Узунова припомни на всички присъстващи важни моменти от биографията на поета.
Поетът на морето и машините, както е известен Никола Вапцаров, е роден под най-високия връх на Пирин в гр. Банско през 1909 година. Той е харесвал литературата още от ранна детска възраст. Обичал е да му се четат приказки и разкази и постоянно е искал да му се преразказва съдържанието на трагедията „Хамлет”, която майка му Елена Вапцарова няколко пъти е гледала в Софийския народен театър. Увлечението му по литературата се превръща в желание самият той да твори и в ученическия вестник “Борба” излиза първото му напечатано стихотворение “Към светли идеали“.
Никола учи в Морското машинно училище във Варна (1926 –1932), по-късно наречено на негово име. Морското училище събужда у възторжения поклонник на Пирин планина и друга страст – към морето и машините. Никола Вапцаров неслучайно е избран за патрон на нашето училище. Поетът посещава Кипър през 1932 г с кораба Бургас.
След завършване на училището Вапцаров работи като огняр и по-късно като машинен техник във фабриката в с. Кочериново. Участва в театрална трупа и се бори за интересите на работниците, а след като е уволнен от фабриката се премества със семейството си в София през 1936 година. През 1939 г. Вапцаров подготвя единствената си стихосбирка “Моторни песни” , излязла от печат 1940 г. В нея са побрани едни от най-значимите произведения в българската литература.
Веднага след 22 юни 1941г. след нападението на фашистка Германия над Съветския съюз, Вапцаров приема да участва в нелегална дейност На 4 март 1942 г. домът му в София е обискиран и поетът е арестуван. Срещу него е повдигнато обвинение. На 23 юли същата година в тунела – стрелбище на Школата за запасни офицери в София заедно с други комунисти Никола Вапцаров посреща куршумите на палачите.
Нека да си припомним част от първата творба от Вапцаровата стихосбирка “Моторни песни“ – стихотворението „Вяра“. Тук той обявява за своя свръхценност живота, в името на който е готов да изтърпи всякакви изпитания:
За него – Живота –
направил бих всичко. –
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.
Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.
Но има и ценност по-голяма дори и от живота, както казва поетът по-нататък в стихотворението, това е вярата, че самия живот, ще бъде „по-хубав… по-мъдър”.
Големият национален поет живее не само в историята на своята поезия, не само в съзнанието, на своите потомци. Вапцаров получава и световно признание – наградата на Световния съвет на мира, поднесена в 1952 г.
