На 30 ноември православната църква почита паметта на Свети Андрей Първозвани, а в българския народен календар празникът е известен като Андреевден. Той се счита за един от най-светлите ни празници!
В различните части на България е известен още като Андреювден, Андрея, Едрей, Ендрин, Едревдън, Дрейовден или Мечкинден. Свързваме го с последователността на сезоните и бележи началото на зимата. От Андреевден, според народните вярвания, денят започва да нараства с едно зрънце ежедневно, поради което в навечерието на празника се варят различни зърна – царевица, жито, боб, леща, булгур, грах или други култури от нивата и наричали: “Както сварените зърна наедряват, така и да наедреят посевите“.
Българското народно предание разказва за самотника светец Андрей, който живеел в планината. Имал си нива, която го дарявала с всички земни блага. Веднъж обаче мечка изяла единственият вол, с който орял твърдата земя. Ядосал се Андрей и впрегнал мечката в ралото и от тогава светията станал господар на мечките. Ето защо старите българи на 30 ноември празнували и Мечкинден.
Г-жа Шибилева запозна децата от арт работилничката с поверията и обичаите, свързани с празника и заедно твориха интересни апликации със зърна и рисунки.
Честит празник на всички именици!
„Както сварените зърна наедряват, така и да наедреят познанията, които сеем в главиците на учениците ни!“
