В събота отбелязахме 22 септември. Не с тържество и рецитал. С беседа.

Учителят по история Иво Христов ни въведе в онези паметни дни с помощта на кратък документален филм и стари фотографии. Покани ни да гледаме внимателно какво означава „независимост“, когато тя не се подарява, а се отстоява. Да помислим кои сме днес и какъв избор правим всеки ден.

Останахме с въпросите, които обсъдихме и на които днес, 22 септември, отново се връщаме:
• Как се отстоява независимост без войни, но с характер?
• Днес кои са „великите сили“, пред които се изисква нашето „обявяване“?
• Какво значи да пазим своята държава – не само на картата, а в ценностите и езика си?
• Можем ли да бъдем свободни хора, ако се страхуваме да изразяваме мислите си?

ЧЕСТИТА НЕЗАВИСИМОСТ, БЪЛГАРИЯ!