През 2021 г.се навършват 1145 години от рождението на св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец.
Той е считан е за най-великия български светец и отшелник, небесен закрилник и покровител на българския народ, патрон и основател на най-големия ставропигиален манастир в България – Рилския, патрон на българските будители, още приживе наричан „земен ангел“ и „небесен жител“.
Прочетете в ISSUE:
Роден е според житиеписците в бобошевското село Скрино през 876 г., и умира на 18 август 946 г. Живее по времето на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Петър I. Най-дейните му години са при царуването на цар Петър I (927 – 969). Паметта му се празнува в православния календар на 19 октомври. Във всичките 15 на брой жития, писани в различни векове на старобългарски или на църковнославянски език, и в службите в памет на светеца е употребено само монашеското му име Йоан.
Житията му посочват, че до 25-годишна възраст Йоан Рилски е пастир. Но в неговото сърце винаги гори любовта към Бога и желанието да му се посвети изцяло. Когато родителите му умират, раздава на бедни и болни хора своята част от наследеното и постъпва като послушник в манастира „Св. Димитър“ под връх Руен във Влахина планина. Там придобива богословско образование, изучава богослужебните книги, получава духовнически сан и се подготвя за великата си духовна мисия. Приел монашество, той се отдава на пост и молитва, като се установява първоначално във Витоша, както и село Добърско в южното подножие на Рила. По-късно на 20 км от селото основава Рилския манастир. Там той извършва множество чудеса, помага на хората в нужда, изцерява от тежки болести.
Славата му се разнася далеч от Рила планина из пределите не само на България, но и на Европа. Българският цар Петър I изминава цялото разстояние от 450 km от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля поради смирение. Той приема плодовете, но не и златото, което държавният глава му предлага, като само му се покланя отдалеч. Това още повече увеличава славата му и към него заприиждат ученици от цяла България.
Умира на 18 август 946 г. на 70-годишна възраст. На тази дата църквата чества неговото успение. Погребан е в притвора на църквицата в каменна гробница, запазена и до днес.
Преди смъртта си се оттегля в пълно уединение и съставя своето „завещание“.Този Завет той оставя на учениците си на 25 март, Благовещение, 941 г.Текстът му, запазен в преписи от XVIII и XIX век, е изпъстрен с множество библейски цитати от Стария и Новия завет.
След смъртта си през 946 г. св. Йоан Рилски е погребан близо до основаната от него Рилска обител, но скоро след това цар Петър нарежда мощите му да бъдат пренесени в град Средец, днешна София. Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е канонизиран. Около 989 – 992 г. неговите мощи са пренесени от цар Самуил и тогавашния български патриарх Герман-Гаврил в Средец. Това става на 19 октомври и оттогава на този ден се чества неговата памет. Отначало мощите на светеца са положени в църквата „Св. великомъченик Георги Победоносец“, а след това пренесени в църквата „Св. апостол и евангелист Лука“. През XII век в негова чест е построена църквата „Свети Лука“ при която се образувал и манастир. Византийският писател Георги Скилица свидетелства, че в Средец мощите му излекували византийския император Мануил I Комнин (1143 – 1180).
През 1183 г., по време на поредната унгарско-византийска война, унгарският крал Бела III превзема Средец и отнася мощите на свети Йоан Рилски в своята столица Гран (Естергом). Според преданието местният римокатолически архиепископ заявява, че не му е известно да съществува такъв светец, за което св. Йоан Рилски го наказва с онемяване. След като се прекланя пред мощехранителницата и иска прошка, говорът му се възстановява. Впечатлени и обезпокоени от това чудо, през 1187 г. унгарците връщат мощите на светеца в България.
На 1 юли църквата празнува връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилската обител. През 1195 г. цар Иван Асен I тържествено ги пренася в столицата Търново в строящата се църква Св. 40 мъченици, като изчакват довършването ѝ при връх Кръстец; сега там има параклис „Св. Йоан Рилски чудотворец“.През 1469 г., след като получават разрешение от султана, монасите от Рилската обител донасят мощите на светеца от Велико Търново в основания от него Рилски манастир. И днес всеки вярващ може да целуне ръката на св. Йоан Рилски, чиито нетленни мощи се намират в специална ракла пред иконостаса в главната църква на манастира.
От ХІ в. до днес в манастирското книгохранилище се пазят книжовни паметници, като глаголическия препис на прочутото „Наставление” на св. Ефрем Сирин, които свидетелстват за непрекъсната книжовна дейност. В Хрисовула (дарствена грамота) на цар Иван Шишман (1371 – 1393 г.) се говори за това, че българските държавници – царете Иван Асен ІІ (1218 – 1241 г.) и неговият приемник Каломан (1241 – 1246 г.) са утвърждавали владенията и правата на обителта, и я почитали като огнище на святост и място на поклонение.
През 1334 – 1335 г. Струмишкият протосеваст Хрельо, щедър дарител на Хилендарския манастир, изгражда защитна кула, монашески килии и храм, който бил на мястото на днешния, построен през 1834 г.
През време на турското владичество (ХV – ХІХ в.) Рилският манастир става център на духовно, културно и книжовно самосъхранение и възраждане на българския дух и народност. След като била опожарена Търновската книжовна школа се премества в обителта. Рилската библиотека бива възобновена и обогатена с нови ръкописи. Към края на ХVІІ в. била създадена книговезка работилница. Установени били връзки със Светогорски манастири, а през 1466 г. бил подписан договор с руския манастир на Света Гора „Св. Пантелеймон” за взаимно подпомагане и даване на убежище в случай на опасност. От XVI в. датират и връзките с Русия, където през следващите столетия няколко пъти били изпращани рилски монаси за събиране на дарения (книги, икони, църковна утвар, богослужебни одежди, парични средства).
През Възраждането (ХVІІІ – ХІХ в.) в Рилската обител се откриват школи и училища. Изтъкнатият книжовник и игумен на манастира (от 1860 до 1864 г.) иеромонах Неофит Рилски – Патриарх на българската педагогика, подготвя учители и духовници за цялата страна. Той е основател и пръв учител на прочутата Габровска гимназия.
Манастирът е част от световното културно-историческо наследство на ЮНЕСКО от 1983 година.
На 29 и 30 юли 2009 г. на заседание на Светия синод, великотърновският митрополит Григорий измолва частица от мощите на свети Йоан Рилски да бъдат предадени на старопрестолния град Велико Търново. Светите мощи са предадени лично от патриарх Максим и игумена на Рилски манастир – епископ Евлогий. Мощите на свети Йоан Рилски са посрещнати изключително тържествено с военни почести от множество вярващи християни в града.
Изтеглете разработката от ТУК.
