Днес, в БУ „Никола Вапцаров“ в Никозия, Коледа не просто дойде – тя се настани, огледа се, усмихна се и остана.

Още с първите възторжени приканвания на децата, които нетърпеливо викаха Дядо Коледа, въздухът се изпълни с онова особено очакване, което само в детството се преживява толкова истински. Докато Добрият старец си поемаше дъх от дългия път и тежките чували, сцената оживя – второкласниците и вокална група „До, ре, ми“ разказаха Коледа по най-искрения начин: с чисти емоции, детска непосредственост и онова мило сричане, което прави празника още по-истински.

Имаше зима и тиха нощ, имаше традиции, хляб, надежда и усещане за домашен уют – онзи, който всички очакваме с празниците и който прави училището да се чувства като дом.

БУ „Никола Вапцаров“ отново се превърна и в коледна приказка от вкусове. Втората Коледна сладка събота събра на една маса любовта на родителите, вложена в десетки домашни изкушения. Масата не беше просто пълна – тя беше пъстроцветна, българска и празнична, носеща духа на традицията и споделянето.

А после дойде моментът, който няма нужда от думи, но заслужава да бъде разказан – раздаването на подаръците.

Грейнали очи, плахи усмивки, ръце, които първо се колебаят, а после се протягат. Благите шеги на Дядо Коледа, смехът, който успокоява, и онези няколко сълзи – съвсем истински и детски – които не спряха празника, а го направиха още по-мил и запомнящ се.

Големите ученици, вече „пораснали“, но не по-малко развълнувани, след като подкрепиха благотворителната маса, разкриха своя Таен Дядо Коледа. Коледната игра „Сикрет Санта“ донесе едно ясно послание – магията не е във възрастта, а в желанието да направиш някого щастлив.

Днес в нашето училище имаше всичко – традиция и игра, смях и вълнение, шум и тишина, споделяне и грижа. И ако Коледа има адрес, тази сутрин той беше тук – в едно училище, пълно с деца, родители и учители, които знаят, че най-ценният подарък е това да сме заедно.