На 11 февруари – Международния ден на жените в науката – в БУ „Никола Вапцаров“ в Никозия учениците от 12. клас избраха да погледнат към бъдещето, като се върнат към вдъхновяващи примери от миналото и настоящето. Под надслов „Жените, които променят света – българският принос в науката“ те събраха информация, дискутираха, подбираха факти и създадоха тематично табло, посветено на шест изключителни българки.
Инициативата е повече от училищен проект – тя е символичен жест на приемственост. Защото именно тези дванадесетокласници са на прага на своето академично пътешествие. Някои от тях съвсем скоро ще влязат в университетските аудитории и ще поемат по пътя на науката.
Сред личностите, които учениците представиха, е Анастасия Головина (1850–1933) – първата българска жена лекар и психиатър. Завършила медицина в Цюрих и специализирала в Париж, тя посвещава професионалния си път на педиатрията и психичното здраве в България. Работи във Варна и София и остава в историята като пионер, разширил границите на възможното за жените в медицината.
Захарина Димитрова (1873–1940) е друго име, което заслужава особено внимание. Завършила образованието си в Солун, Москва и Лозана, тя прави първото точно описание на главните клетки на епифизата – принос, който я нарежда сред пионерите в хистологията. Нейната научна работа свидетелства за задълбоченост и изследователска смелост във време, когато жените тепърва утвърждават мястото си в академичните среди.
Когато говорим за физика, няма как да не споменем Елисавета Карамихайлова (1897–1968) – поставила основите на ядрената физика в България. Първият ядрен физик у нас, тя съчетава блестяща научна подготовка с безусловна отдаденост към изследователската работа. Нейните постижения имат значение не само за българската, но и за световната наука.
Погледът към Космоса е представен чрез съвременния пример на Маргарита Маринова – аерокосмически инженер, свързан с проекти на НАСА и с разработването на ракетата Falcon Heavy на SpaceX. Работата ѝ по мисии, насочени към изследването и бъдещата колонизация на Марс, показва, че българският принос в науката продължава и днес – отвъд границите на Земята.
В областта на архитектурата ярка следа оставя Милка Близнакова (1927–2010). Архитект с международна кариера, доктор от Колумбийския университет и преподавател в САЩ, тя основава Международния архив на жените в архитектурата (IAWA) – инициатива, която съхранява паметта за професионалния принос на жените архитекти по света.
Историята и археологията са представени от Йорданка Юрукова (1936–2012) – изтъкнат археолог и нумизмат, специалист по тракийската монетосечка и византийската сигилография, член-кореспондент на Българската академия на науките. Нейните изследвания осветяват ценни страници от древната история на Балканите.
Таблото, изработено от учениците по повод 11 февруари 2026 г., е не просто информационен материал, а своеобразен мост между поколенията. То напомня, че науката има лице – и често това лице е женско, решително и вдъхновяващо.
