Днес, 28 март, нашето училище беше домакин на среща, която съчета прожекция на документално кино с разговор на живо за историите зад него. Събитието беше организирано от Българския културен център “Елисавета Багряна”- Лимасол” съвместно със Съюза на българите в Кипър.

Гостува ни екипът, работил по проекта „Неразказани истории“ – аудиовизуална поредица от пет късометражни документални филма, посветени на по-слабо познати моменти и личности от българската история и културно наследство. Проектът се реализира от „Б Плюс Филм“ ЕООД с подкрепата на Национален фонд „Култура“ по процедура BG-RRP-11.020 в рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост.

Филмите (с продължителност между 10 и 15 минути) търсят различен подход към историческия разказ – чрез конкретни човешки истории, архивни свидетелства и съвременен прочит. Сред темите, представени в поредицата, са откриването на Рогозенското съкровище през 1986 г., историята на японския българист проф. Кенджи Тераджима и дневника на Илия Ванков, работата на зооархеолог и начините, по които чрез находки се „разчита“ миналото, създаването на музейна колекция от Филип Миланов, както и пътят на първата българска околосветска пътешественичка Анка Ламбрева.

По време на събитието ученици, родители и гости имаха възможност да гледат част от филмите, а след прожекцията разговорът с екипа се превърна в естествено продължение на видяното.

Учениците се включиха активно, с въпроси както към самите истории, така и към процеса на създаване на документално кино – от избора на тема и проучването до снимките и монтажа. Интересът им показа, че подобен формат – среща с хората зад кадър – прави съдържанието по-достъпно и разбираемо.

Сценаристът и режисьор Ралица Димитрова и операторът и продуцент Пламен Герасимов разказаха повече за работата по проекта – за търсенето на подход към всяка тема, за баланса между научна достоверност и разказ, както и за детайли от снимачния процес, които обикновено остават невидими за зрителя.

Срещата в училището показа, че когато историята бъде поднесена през лични разкази и визуален език, тя намира по-лесно път към младата публика – не като задължение, а като любопитство, което продължава и след края на прожекцията.